Господи, пази ме, аз потъвам,
 
слизам твърде надълбоко, дали ще мога да изплувам?

 Капки дъжд се стичат по некролога, 
гледаш ме усмихнат и спокоен.
Защо отиде си, за Бога,

 Добро утро, Слънчице,
покажи ни своето личице,
Усмихни се, както винаги,

 Всички си тръгнаха, сега сме само тримата. Притихнали, един до друг в зимата, топлим се с ръце и с поглед само, облегнати на близкото удобно рамо. Загледани в нощта, тъмна и мъглива, усещаме, че разговорът към своя край отива. В леглата...

Страхът аз искам нежно да убия, и в завивка от съмнения аз тихо да увия. Да го положа в майката земя, да го попие и превърне в цвете тя,  което бързо да изникне и към света любопитно да надникне, да знае, че е било на тъмно, но сега цъфт...