Господи, пази ме, аз потъвам,
 
слизам твърде надълбоко, дали ще мога да изплувам?

 Капки дъжд се стичат по некролога, 
гледаш ме усмихнат и спокоен.
Защо отиде си, за Бога,

 Добро утро, Слънчице,
покажи ни своето личице,
Усмихни се, както винаги,

 Всички си тръгнаха, сега сме само тримата. Притихнали, един до друг в зимата, топлим се с ръце и с поглед само, облегнати на близкото удобно рамо. Загледани в нощта, тъмна и мъглива, усещаме, че разговорът към своя край отива. В леглата...

Страхът аз искам нежно да убия, и в завивка от съмнения аз тихо да увия. Да го положа в майката земя, да го попие и превърне в цвете тя,  което бързо да изникне и към света любопитно да надникне, да знае, че е било на тъмно, но сега цъфт...

 Пролет е отново, татко,
дъжд вали, капе кротко.
Светът подготвя се за нов живот,

 Мъчно ми беше днес, тежко,
тормозеше ме нещо лично, човешко,
потърсих знак и прочетох "Любовта иде!".

 Аз съм Мария,
И съм благодарна.
Преливам от любов

 Хайде повтаряй след мен - Господи, благодаря ти за цялата тази благодат, която си ми изпратил! Готова съм да получи всичко, което си отредил за мен днес, утре и през цялата година! Усещам и искам твоята любов да се разлее в цялото ми тя...

 Сутрин рано влизаш тихичко при мен,
целуваш ме, усмихваш се и казваш "Добър ден!"
Телевизорът ми пускаш,

 За какво са ти цветя на гроба,
ще ги миришеш ли, ще ги видиш ли?
Нали си вече ти при Бога,

 Смири се! По-малко и по-тихо говори,
сърцето без свян и много нежно отвори.
Гневът докосне ли те, изкрещи му,